www.motonews.bgwww.weekendclub.bgwww.bomarbg.eu

Колибри преиздаде романа на Милорад Павич "Последна любов в Цариград"

09.11.2017 | Авто новини: Лукс&Стил » Литература, арт | Автор: Jordan Lukanov | 343 прочитания
A+ | A-





Отличителна за творбите на Павич е тяхната оригиналност, стигаща до ексцентричност. „Не трябва да правим от истината литература, а от литературата – истина”, казваше големият сръбски писател, поет и драматург Милорад Павич. На 10 ноември, по желание на читателите, „Колибри” преиздава една от най-енигматичните му творби - „Последна любов в Цариград”.

„Последна любов в Цариград“ (превод: Христиана Василева; стр. 144, цена: 15 лв.) е роман, написан под формата на наръчник за гадаене с карти Таро. Мистичната колода се използва за гадателство и предсказания и се състои от 21 карти – толкова са и главите в романа.

Повествованието се завърта около съдбите на две враждуващи фамилии и потапя изцяло читателите в техните вражди и сексуални авантюри, майсторски преплетени с реалистично, същевременно екстравагантно поднесени суеверия. Отделните глави може да се четат самостоятелно, всеки герой осъзнава ролята и мястото си в Европа и читателят често остава смаян от посланията им, граничещи с абсурда.

Милорад Павич (1929-2009) е сръбски поет, писател и драматург, доктор по литература от Загребския университет, специалист по сръбска литература от XVII-XIX век и преподавател. Освен това е преводач на Байрон и Пушкин, член на Сръбската академия за наука и изкуство и на Европейското дружество за култура.

През февруари 2006 г. Павич беше удостоен и със званието „Доктор хонорис кауза” на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работите на Павич са преведени на над 80 езика по цял свят, като най-прочутата и най-коментирана творба и досега остава първият му роман „Хазарски речник“. Други значими негови произведения, издадени у нас, са „Уникат“, „Вътрешната страна на вятъра“, „Другото тяло“, „Пейзаж, рисуван с чай“.

Милорад Павич, "Последна любов в Цариград" - откъс
"...MAJOR ARCANA (Голямата тайна) е наименованието на колода от 22 карти за гадаене, означени с цифрите от 0 до 21. Заедно с другата, по-голяма колода (Minor Arcana) от 56 карти, правят Таро (Tarok, Tarocchi). Произходът на Таро се свързва с жреците (хиерофантите) на Елевсинските мистерии в Гърция. Според други Таро произлиза от традицията на Хермесовските култове. Тези карти често се използват от циганите за гадаене, пренесли, както се смята, техния таен „език“ от Халдея и Египет в Израел и Гърция и разпространили го след това по Средиземноморското крайбрежие. Доколкото е известно, Таро е в употреба вече около седем века в Средна Европа, Франция и Италия, а днес е общоизвестна игра. Най-старите запазени екземпляри от картите за Таро са от 1390 и 1445 г. (Minchiati колода от музея „Корер“ във Венеция).

Major Arcana обикновено се дели на три групи от по седем карти. При гадаене смисълът на всяка карта поотделно и във взаимоотношение с другите карти се отгатва от гадателя, който познава установеното значение (ключовете) на картите или сам им придава държания в тайна смисъл. Смисълът на картата за Таро се променя в зависимост от това дали е паднала направо или обратно, защото, ако падне обратно, тя има значение, обратно на основното значение на същата карта. Днес Таро и неговите ключове са предмет на внимание на много наръчници, различаващи се значително помежду си.

В корена на Таро е символичният език на общия разум на човека. Символиката и ключовете на Таро са насочени към антична Гърция, към Кабала, към астрологията, нумерологията и др. Мистичната сила и езотеричната мъдрост се долавят през 21-те смисъла на „Лудият“ – символ на онази карта, която едновременно е нулева, средищна и последна от „Великите тайни“ на Таро.

Из една енциклопедия
Освен майчиния си език той говореше гръцки, френски, италиански и турски и се беше родил в Триест в семейството на сръбските търговци и меценати Опуйич, притежаващи на Адриатика кораби, а на Дунав – жита и лозя, от детските си години още служеше в частта на своя баща, офицера от френската конница Харалампи Опуйич, и знаеше, че в сраженията и в любовта издишването е по-важно от вдишването, носеше разкошна кавалерийска униформа, посред зима спеше в снега под колата, за да не вдига от колата кучката си с кучилото от руска хрътка, а по време на война плачеше за съсипаните си жълти кавалерийски ботуши и зарязваше службата си в пехотата, за да не му се похабят ездаческите одежди, ума си губеше по хубавите коне и им плетеше опашките, от Виена доставяше сребърна посуда и обожаваше баловете, маскарадите и ресторантите с жени и музика..."



Тагове: Колибри роман Милорад Павич издателство







Научете всичко! Бъдете първи!

Кликнете на бутона "Харесва ми"!

Затвори

facebook twitter rss linkedin probook Авто новини мобилна версия Auto news english version

БЮЛЕТИН НОВИНИ

Email: *


МАРКИ